Избор на времето и направлението за практика по Цигун (氣功)
Мо Уъндан
превод от руски С. Велев
В Древен Китай, когато хората не са имали часовници, времето се е измервало в т. нар. “шъчън”- и. Един шъчън се е равнявал на 2 часа. Следователно, едно денонощие се е разделяло на 12 шъчън-а: дзишъ (23:00 - 01:00), чоушъ (01:00 - 03:00), иншъ (03:00 - 05.00), маошъ (05:00 - 07:00), чъншъ (07:00 -09:00), сишъ (09:00 - 11:00), ушъ (11:00 - 13:00), вейшъ (13:00 - 15:00), шъньшъ (15:00 - 17:00), юшъ (17:00 - 19:00), сюйшъ (19:00 - 21:00) и хайшъ (21:00 - 23:00). Периодите - дзишъ, чоушъ, иншъ, маошъ, чъншъ и сишъ съответстват на мъжкото начало –Ян(陽). В този отрязък от време Ян е в подем. Останалите шест шъчън-а: ушъ, уейшъ, шъншъ, юшъ, сюейшъ и хайшъ, се отнасят към женското начало – Ин(陰). В този период от време ян намалява, а ин нараства.
Кой период от време е най-благоприятен за заниманията по цигун ?
Във връзка с това има различни гледни точки. Някои считат, че е удачно да се практикува в периода след дзишъ (23:00 - 01:00) до ушъ(11:00 - 13:00), други смятат - между дзишъ(23:00 - 01:00) и иншъ(03:00 - 05.00), трети - в периода дзишъ(23:00 - 01:00) и маошъ(05:00 - 07:00).Има такова мнение, че заниманията трябва да са в периода когато Ян е в подем и обратно- когато Ин нараства. Освен това може да се срещнат препоръки упражненията да се изпълняват в периода дзишъ, ушъ, маошъ и юшъ.Последното е споделяно и от автора, който разяснява няколко положения относно учението за Ин и Ян и „осемте триграми”(багуа) от трактата „Чжоуи” и Идзин, а също така и теорията за трансформацията на Ци върху която се основава и тардиционната китайска медицина.
Дванадесет от 64-те хексаграми, за които се споменава в „Чжоуи” представляват своеобразна формула на състоянието на Ин и Ян през всеки един от 12 –те месеца на годината. Първите 6 хексаграми (фу, лин, тай, да, гуай, циен) съответстват на единадесети, дванадесети, първи, втори, трети и четвъртия месец от Лунния календар. По това време започва зараждането и укрепването на Ян енергията, която е най-силна в четвъртия месец. Останалите шест хексаграми (хоу, дун, фоу, гуан, бо, кун) обхващат периода от петия до десетия месец, когато започва постепенното нарастване на Ин и отслабване на Ян. Максималната сила на Ин енергията достига през десетия месец.
В периода дзишъ ( 23:00 до 01:00) започва концентрация на "изначалните" ин и ян и тяхното най-благоприятно взаимодействие. Ин и Ян постепенно се натрупват в "бъбречните течности". Това е "преднебесната ци", съставляваща основата на жизненоважните функции на организма. Фразата "период дзишъ – първи период на активността на ян", срещаща се в учението за ин и ян и по отношение на цигун, означава зараждане на точно такава ци. Джан Дзинюе изтъква: „ За да се запълни ян, трябва да се търси в ин. Процеса на получване на ян чрез ин (зараждане и превръщане) е безкраен”.
Следователно, заниманията с цигун в периода дзишъ(23:00 - 01:00) позволява да се зароди „истинската Ци” в организма. Освен това този период е първият от шестте при който започва зараждането на ян. Енергията тече по меридиана на жлъчката, която следствие на това леко се загрява. Това е първият признак за проявата на ян ци.
В "Ней дзин" се казва: "Всички единадесет вътрешни органи се намират в зависимост от жлъчния мехур”. Изпълнението на упражненията през този период значително увеличава ефекта от цигун практиката.
Времето маошъ (05:00 - 07:00) съвпада с изгрева на слънцето и четвертия стадий от активноста на ян, която изпълва организма. В този период „истинската Ци” се премества по меридиана на дебелото черво, който е противоположен на меридиана на белите дробове (меридиана на белите дробове минава от вътрешната страна на ръката, а меридиана на дебелото черво от външната)и следователно попада под негово влияние. Заниманията с цигун по това време способстват за укрепване на ян. За това казват: „Във времето на маошъ Ци кипи”.
В периода ушъ (11:00 - 13:00) слънцето е в зенита, а "истинската ци" се премества по меридиана на сърцето. Сърцето е главния "ян-орган", ето защо ян се намира във висшия стадий на своята активност. Това време съвпада и с първия стадий на активност на ин. Практиката по това време способства от своя страна за укрепване на зараждащата се „изначална ин” в процеса на затихващата активност на ян.
Периода юшъ (17:00 - 19:00) съвпада със залеза на слънцето и четвъртия стадий на активност на ин, която вече е „тежка". Тъй като Ин и Ян са в пълна взаимозависимост, практиката по цигун в този момент допринасят за укрепване на "истинска Ин" и поддържането следващата макар и скрита фаза – проявата на ян.
Дванадесет месеца разделени в четири сезона, настъпват в съответствие със законите на природата, кръговрата на ин и ян. Пролетта и лятото съответстват на ян, есента и зимата - ин. Всички 12 месеца може да се рапределят в порядъка шъчън (дзи, чоу, ин, мао, чън и си (Ян) и у, уей, шън, ю, сюей и хай (Ин). В съответствие с характерните черти на всеки период на деня и климатичните условия, те също могат да бъдат разделени на "Пролет" (рано сутрин), "Лято" (обяд), "Есен" (залез) и "Зима" (полунощ).
Такава промяна „четири сезона” през денонощието е обусловена от кръговрата Ин-Ян и тяхната променлива активност, засилване и отсалабване. „Четирите сезона” се разделят на 12 шъчън-а, условно съответстващи на 12-те месеца. Степента на интензивността на ин и ян във всеки шъчън е адекватна на тяхната активност за съответния месец.
В трактата "Цан тунцъ" се казва: „В периода ушъ (11:00 - 13:00), ин се явява като „домакин”, а ян - "гост". Ин постепенно нараства до периода хайшъ (21:00 - 23:00) когато ин придобива максимална сила, а ян се проявява най-слабо. В периода дзишъ ( 23:00 до 01:00) ин и ян сменят местата си: ян влиза в ролята на "домакин", а ин - "гост". Започва постепенно да нараства активността на ян до периода сишъ (09:00 - 11:00), когато ян е максимално активен, а ин е в пасивно състояние. Така деня може да бъде разделен на две половини: от дзишъ до сишъ – 6часа активност на Ян и от ушъ до хайшъ – 6 часа активност на Ин. Ян се заражда в периода дзишъ и достига максимума в периода сишъ. Ин се заражда в периода ушъ и е в своя максимум в периода хайшъ.
Всеки шъчън, с изключение на сишъ и хайшъ, се характеризира с наличието на намаляване или увечличаване на Ин и Ян. Периодите - иншъ, маошъ и чъншъ съответства на пролетта; сишъ, ушъ, уейшъ - лятото; шъньшъ, юшъ, сюейшъ - есента, а хайшъ, дзишъ, чоушъ – зимата
Периодите дзишъ, ушъ, маошъ и юшъ се намират в средата и според китайската медицина те се наричат „четирите централни” (съ джън) и всеки един от тях съответства на време от годината Освен това диъшъ или „зима” съответства на бъбреците и водата, ушъ, или "лято", - сърце и огън, маошъ или "пролет", - черен дроб и дърво, юшъ, или "есен", - бели дробове и метал. Далак съответсва на земя, но не притежава съответното време през деня, тъй като „земята” е активна през цялото време. Практиката по цигун в тези периоди - дзишъ, ушъ, маошъ и юшъ се съпровожда с получването на енергия, която е характерна за всички сезони на годината и укрепва петте вътрешни органа. По този начин по времето на тези периоди (дзишъ, ушъ, маошъ и юшъ) се поддържа едно динамично равновесие между Ин и Ян в организма на човека. На базата на тези принципи могат да се изберат и други периоди за практика по цигун съобразявайки се с активността на ин и ян енергията
Например, периода между ушъ и хайшъ се характеризира с понижение активността на ян и засилването на ин, а периода дзишъ - сишъ е обратния процес – засилване на ян и намаляване на ин. Ето защо тези които имат недостатъчна Ян е необходимо да изберат периода дзишъ – сишъ за практика, а тези с ниска активност на Ин-периода ушъ- хайшъ.
При избора на време за практика на първо място е необходимо да се отчете принципа на баланс между Ин и Ян, избягвайки възможността да се вземе превес на една от двете енергии и да има доминация. Това трябва да се помни постоянно дори, ако има избор на практика в период като дзишъ.
В допълнение, трябва да се има предвид, особено поведението на ин и ян в периодите съшъ и хайшъ.В периода съшъ ян е максимално активен, тогава ин практически отцъства. Ето защо, упражненията в този момент могат да доведат до "превъзбуда" на ян, наречено "прегряване", което се отразява отрицателно на "здравословната Ци ". Периода хайшъ, характерен с максимална активност на ин за сметка на ян също е нежелан за практика, ако има опити за активиране на Ян. Това води до това, че ин и ян започват да си „пречат” един на друг, което пречи на „здравословната Ци”. Ето защо нито в древността, нито сега се препоръчва практика в тези периоди.
Най-оптималното време за практика си остава периодите: дзишъ(23:00 - 01:00), маошъ (05:00 - 07:00), ушъ (11:00 - 13:00), юшъ (17:00 - 19:00)
Избор на посока за практикуване на цигун
От древността се е считало, че най- удачното направление за практика е „север- юг”: „лице на юг, гръб на север” или „с лице на север и гръб на юг”. Тъй като север се свързва с водата, а юг с огъня, то „лице на юг и гръб на север” способства за установяване на хармонията между „водата” и „огъня”.
Ако, се подходи научно, човек се намира под въздействието на геомагнитното поле на Земята и положението на неговото тяло е ориентирано „север – юг”, което съвпада със силовите линии на това поле. В резултат се засилва и биополето на човека, а от своя страна упражненията подобряват функциите на организма.
В момента съществуват разработени методики за избор на един или друг вид комплекс в зависимост от физиологичните особености на индивида и характера на заболяванията, където се извършват специални разчети, достатъчно сложни превръщайки Цигун в поле за научни разработки в китайската медицина.
