Официалната теза възприема за основател на това бойно изкуство полулегендарния даоистки монах Джан Санфън 12 век.
Най-ранният от известните учители, преподавали бойно изкуство с името тайдзицюан, бил Чън Линси, пришълец от окръг Шъсиен, провинция Анхуей. Бойното изкуство на свой ред, той получил от Хан Гунюе, сведения за когото не са запазени. Що се касае до самия Чън Линси, то той бил реална и доста известна личност в периода на Южните и Северни династии (Нан-Бей), по времето на династия Лян (502 - 557).Този човек, освен че сам е практикувал тайдзицюан, но е и обучавал целия команден и редови състав на подчинените му отряди от местната самоотбрана. По време на метежа Хоу Дзин, когато цялата провинция Анхуей била изпепелена, само окръгът Шъсиен останал недокоснат, тъй като метежниците знаели за превъзходното бойно изкуство на тамошните бойци и не смеели да приближат. Впоследствие, лянският император Юан-ди, назначил Чън Линси за началник на целия окръг Шъджоу. В продължение на няколко династии до династия Южна Сун (1127-1279), изкуството тайдзицюан се предавало в рода на Чън Линси, докато не стигнало потомъка му Чън Би, също много известен в цялата област човек.
Именно тази особеност по-късно е фиксирана в самото начало на Сунската епоха (тоест във времето, когато Чън Уантин би трябвало едва да пристъпва към създаването на тайдзицюан) от последователите на Джан Санфън по южното направление на тайдзицюан - знаменития учен Хуан Дзунси и майсторът Хуан Байдзя, който написал: “Най-високите достижения на “външното” направление принадлежат на (манастира) Шаолин. Джан Санфън, постигнал същността му в Шаолин, се отказал да следва (принципите му) и ги обърнал обратно, наричайки това “вътрешно” направление. Достатъчно е малко от него да се овладее и вече може да победите Шаолин” Освен чисто отбранителното предназначение, тайдзицюан бил ценен и с друго за Джан Санфън- това изкуство прекрасно възстановявало функциите на организма.
През 17 в. става известен бойният стил на фамилията Чън от селото Чъндзягоу, наследила традицията от по-древни предания.
В средата на19 в. ученик във фамилията Чън е Ян Лучан– създателя на стил Ян, на базата на който възникват по-късните У и У/Хао/.
