Уан Яннин е майстор по тайдзи, който заедно с майстор Джън Ман Дзин се установява в Тайван…Отговорите на тези въпроси са доста интересни и показват разнообразието на гледните точки, свързани с философията и практиката по тайдзи…
(превод от руски С. Велев)
Отговори на въпроси, зададени на майстор Уан Яннин по време на различни семинари
1.Обяснете как трябва да диша преподавателят, когато трябва да се обозначи вдишването и издишането, като се използват звуците ХЪН – ХАА?
–Отговорът на този въпрос не е сложен. Но не можете да отговорите веднага на него, ако преди това не сте преподавали. Сред вас има много Учители, но тук съществува един малък секрет, който аз ще ви разкрия. И така, при вас почти никога не се получава звука ХЪН при вдишване. Какво да направим? Кога трябва да направим вдишването? Преди всичко трябва да разделим два момента – това е дишането до и след завуците ХЪН и ХАА.
Преди да произнесем звука ХЪН, трябва в началото бързо да вдишаме през носа или устата, все едно, че ще се потопим за по- дълго под водата. Вдишвате и при издишване произнасяте звука ХЪН. Но, как ще произнесем звука ХАА при положение, че не ни стига въздухът? Това става, като още един път вдишваме и на издишване произнасяме звука ХАА.
Образно и двата звука се произнасят при издишване. Но преди всеки звук трябва да се прави бързо вдишване. И именно при такова дишане се избягва усещането за недостиг на въздух. Вашите звуци трябва да бъдат гръмки, да се усеща тяхната мощ.
За да се достигне такова ниво, вие трябва да тренирате. И, ако по време на занимания с вашите ученици говорите така тихо, че само вие да чувате своя глас, то това няма да е от полза за вашите ученици. Ето защо трябва да намерите уединено място и да се навикате на воля. Примерно в парка или в гората. Дори и оперните певци тренират своя глас…
Когато бях военен, имах много подчинени и за да ме чуват, а също и уважават, моят глас трябваше да бъде много мощен. Ако нямах под ръка мегафон, то пред огромното количество подчинени често ми се е налагало много силно да говоря, а не рядко и да викам. Аз служех в артилерийските войски и поради обстоятелствата особено по време на учения без телефони и други електронни средства при невероятния шум, без силен, мощен глас, едва ли някой би ме чул. Ето защо аз ходех в гората и тренирах своя глас. Хората, преминавайки близо до гората, чувайки пронизителните крясъци смятаха, че ми е паднал покривът на къщата… Въпреки това всеки един от вас е длъжен да тренира своя глас, за да стане силен и мощен. В същото време това е много полезно за вашето здраве, за укрепване на вашата енергия, която вие може да предадете на вашите ученици, което от своя страна ще ги мотивира и вдъхнови.
Всеки има навик в началото на своята практика, изпълнявайки формата, да диша така, че да се усеща силата и моща на тези звуци, което е правилно, но в края на заниманието се усеща едно задъхване и гласът става все по- тих и слаб. За да не става това, трябва да се използва своята вътрешна енергия и да се диша чрез дантиен. Ако издавате звуците само от гърлото, то след пет минути ще се задъхате и ще прегракнете. Вие няма да се сблъскате с този проблем, ако използвате дантиен, тогава вашите звуци ще бъдат енергични и мощни.
2.Трябва ли учителят да отбелязва Вдишването и Издишването от началото до края на заниманията?
– Да, разбира се.
3. А това няма ли да наруши дишането на самия учител?
– Ето вече 40 години, аз практикувам и досега не съм се сблъсквал с такъв проблем. Достатъчно е два пъти бързо да се вдиша, което съответства на едно дълбоко вдишване. Но, най- важното е да се диша чрез дантиен и точно тогава всичко ще бъде както трябва. И обратно, ще възникнат куп проблеми, ако не използвате дантиен. Освен това учителят сам трябва да определи силата на своите звуци в зависимост от количеството присъстващи и мястото на заниманията. Колкото са повече учениците, толкова по- силен трябва да бъде звукът. Но, най-главното за учителя е да не се напряга и напълно да се отпусне по време на практиката.
4.Може ли да сме сигурни, че при вдишване Ци (диханието) ще се спусне до нивото на коленете?
Това може да се разбере и усети много лесно. Но, Ци може да се разпростре из цялото тяло, не само до нивото на коленете, Ци стига до ходилата, просто изпълва цялото тяло. А, дали аз мога да ви го гарантирам, това аз не мога да го направя, това зависи от вас самите и вашата практика. Ако вие тренирате усърдно и правилно, то тогава аз мога да ви дам някаква гаранция. И сега да поговорим за самите занятия. Как трябва да се практикува? Най- важното е да се насочва дишането и мисълта в дантиен. Когато вие сте разхлабени въздуха чрез носа или устата достига до нивото на дантиен, тогава именно ци достига не само до нивото на коленете, а достига и до върховете на пръстите на краката ви. Но, за да достигнете до това ниво трябва да сте достигнали и до определено ниво в нейгун, а именно работа с дишането и мисълта (диханието), при което се използва дантиен. Колкото повече се използва и се изпълва дантиен, толкова повече се трупа и сила. Дори и Малката космическа орбита (циркулацията на Ци по Централен заден и Централен преден меридиан), ако я правите това е вече добре. Но ще бъде още по – добре, ако правите и Голямата космическа орбита (циркулацията на Ци по всички меридиани). И така, може би вече сте разбрали, че най- важното- това е Ци и циркулацията й чрез дишането и мисълта. Ето защо трябва да се практикува и нейгун. В такъв случай аз ви давам гаранция за добри резултати.
5.Защо заедно с изучаване на тайдзи трябва да се занимаваме и с НЕЙГУН?
–В моите книги в началото описвам упражнения по нейгун, след това базовите движения в тайдзи и накрая формата. Защо именно така? Ето как ще ви отговоря, след няколкогодишна практика. Много от учениците казваха: ”Аз искам да изучавам тайдзи, а не нейгун”, а други обратното. В действителност как трябва да се практикува? Трябва да се практикува и нейгун, и тайдзи! Също така е важно с какво ще се започне практиката. Най- добре е да се започне с нейгун, защото, ако се пристъпи директно към тайдзи, няма да има добър резултат. Ето например, базовите упражнения, вие няма да ги направите както трябва в съответния вид поради това, че неправилно дишате. Така, че най- добре е да започнете с нейгун, с което ще се научите да дишате правилно!
6.В нашата школа вие не практикувате саншоу, защото мислите, че няма да достигнем до необходимото ниво. Има ли друга причина?
– Изучаването на приложенията – това е саншоу, а дуйда – последователна двойна форма – един настъпва, другият отклонява и обратното. Това са уговорени преди това движения. В сегашно време много хора практикуват дуйда, смятайки, че практикуват саншоу, но това не е саншоу! Например тези, които се занимават с ръкопашен бой в Шаолин и демонстриат различни форми по двойки, това са предварително договорени действия. Но, пак казвам това не е саншоу – това е дуйда.
Трябва да се разграничава саншоу от дуйда, това са две съвършено различни неща. Саншоу – това е свободен спаринг, а дуйда – последователна двойна форма. Виждайки двама практикуващи дуйда, не можe да говорим за тях, че практикуват саншоу. В саншоу трябва да е придобито умението да не се замисляме и да се прилага всяко движение във всяка ситуация. Трябва да се реагира мигновено, дори без да знаете бъдещите действия на атакуващия срещу вас човек. Не трябва да му казваме ”Почакай, много ми харесва това движение, хайде да опитаме отново, а може и нещо друго” или пък …”Аз още не съм готов…изчакай малко!”
В тайдзи има практикуващи, които казват, че се знаимават със саншоу, но грешат. Саншоу представлява един подробен разбор на всяко движение и щателно изучаване на максималния брой приложения на даденото движение. Що се касае до дуйда, то може да изглежда много красиво, но не те подготвя за внезапната атака, когато изпадаш в ситуация, по време на която не си задаваш „въпроси”. Когато изучим приложенията, тогава пристъпваме и към изучаване на саншоу. В този аспект аз правя разликата между дуйда и саншоу и оттам идва схващането, че не преподавам саншоу…
7. Има ли сред вашите китайски ученици изключителни майстори? И къде може да бъдат открити?
– Моите китайски ученици в Тайван, значително се отличават от западните. След като разберат, че са достигнали едно добро ниво и решат, че няма да им е трудно да спечелят всяко едно следващо състезание, те на практика прекратяват сериозните занимания с тайдзи, смятайки, че са достигнали върха в своето развитие. Когато се срещнете с тях и ги попитате за техния опит, те веднага ще ви кажат: „ Как смееш да се съмняваш в мен, погледни всичките ми награди!”
Сред учениците ми от Китай има и такива, които се занимават с преподаване, но дори и сред тях трудно се намира добър майстор по тайдзи. Тези, които вече са на възраст, едва ли могат да станат добри експерти, защото у тях има само сили, за да подобрят своето здраве. Учениците след 35 –та си година са доста заети в своята работа и в това да изкарват пари. Когато те започнат практика в началото, всичко върви много добре, но, уви, в края на краищата, те постепенно занемаряват своите тренировки. Някои млади ученици също започват много добре и имат амбицията да постигнат много добри резултати, но поради една или друга причина, да речем отиват в чужбина, тези техни усилия отиват напразно.
Що се отнася до мен, аз се занимавах с тайдзи с г-н Джан сутрин преди работа, а също така и вечер. Другите се забавляваха из ресторантите и останалите заведения, често ме канеха, но аз отказвах. Защо? Да, защото аз отивах на тренировки, те ме смятаха за болен и че не съм на „себе си”. Аз им отговарях, че това наистина е така. Когато пристигнах в Тайван, открих някой от тях, но всички от 75 до 85 годишните -3/4 от тях си бяха отишли от този свят, останалите живи бяха приковани на легло, а аз съм все още жив и се радвам на добро здраве. Виждайки ме всички искаха да знаят секрета за това. Аз им отговарях „Когато аз практикувах тайдзи, вие ядохте и пихте, а мен ме смятахте за болен”. На което те ми отговаряха „ Ние не можехме да си представим, че заниманията с тайдзи са толкова ефективни, а може ли сега да започнеме отново?” И аз им отговарях „Разбира се. Достатъчно е, че все още сте в състояние да се движите”. Те се съгласяваха, но при условие, че ще изчакат, за да се подобри тяхното здравословно състояние, и когато ги питам след време какво става, защо не са започнали със заниманията по тайдзи, те ми отговаряха: „Моето здраве все още не се е подобрило”. В крайна сметка те никога не са имали желание да се занимават с тайдзи. Аз заемах високи постове в правителството, винаги имах отговорна работа и въпреки това продължавах със заниманията по тайдзи и практикувах, независимо от обстоятелствата, дори и след моята сватба, когато имах проблеми със свободното пространство, не спрях да практикувам, а усъвършенствах своето ниво, благодарение на непрекъснатите занимания.
Аз все още не съм срещнал човек, който да ме победи. Много малко китайски ученици са се занимавали така както аз, дори след заниманията, те се връщат в къщи и нищо не правят. Някои от тях дори не се явяваха на интензивните занимания. Въпреки това аз не губех надежда, че моите ученици
ще ме надминат. За съжаление у мен нямаше сили, за да променя онези, които при възникване на някакви трудности зарязваха заниманията. Често пъти срещах талантливи и добре сложени за тайдзи ученици, но уви още на третия ден чувах да казват: ”Ох, аз съм толкова зает и не ми стига време за тайдзи”. Също така срещах и ученици, които бяха готови да отдадат всички сили на заниманията с тайдзи, но техните физически и умствени способности не бяха на добро ниво и в крайна сметка те се отказваха от практиката, разбирайки, че е доста трудно за тях. Все пак оставаше и надеждата, свързана с моите чуждестранни ученици, че могат да станат добри майстори. Тези, които практикуваха с мен, знаеха, че отдавах всичките си сили, за да им предам всичките си знания и опит. Аз не криех никакви секрети, предназначени за избрани ученици. Дори и написах своята книга с надежда, че учениците ми ще придобият високи резултати. Моите китайски ученици не успяха да ме надминат, но се надявам в един прекрасен ден да се намери такъв гений. А, аз знам, че сред вас има такива, чието кунг фу, не е по–лошо от моето, но трябва все още да се поработи над техническите аспекти на този въпрос. Трябва да се продължи да се работи над техническите аспекти, трябва да се изучава и да се знае всяко едно приложение. Ако вие успявате да прилагате бързо всяко едно движение в спаринг, без да се замисляте, то това вече е добре. С всяка година вие се усъвършенствате, благодарение на вашия опит и практика. Аз остарявам с всяка година, а вие точно обратното- трябва да ставате все по- добри в своите знания и опит.
8. Изучавнето на бойните приложения се явяват неотменна част от обучението по тайдзи. Кога трябва да пристъпим към изучаване на приложенията: след изучаване на формата или преди нея? И за какво трябва да се изучават приложенията за формата или за туей шоу (бутащи ръце)?
– Трябва да се започне с изучаване на трите части на формата. Как може, без да се знаят формите и движенията, да се пристъпи към изучаване на техните бойни приложения. Естествено, че трябва първо да се научи формата и тогава да се пристъпи към изучаване на приложенията. Изучаването на тайдзи е като процес на развитието на едно малко дете: в началото то трябва да се научи да пълзи, след това да ходи и накрая да тича. Да се прави обратното е просто невъзможно, а също и неправилно. Трябва първо да се научи основата, а след това да се усъвършенстваме. Така първо трябва да се научи формата и след това да се отработват и приложенията, а след това и туейшоу. Тези, които са се опитвали да учат туейшоу преди приложенията, започнат ли да ги учат и тях – постигат много добри резултати. Ще добавя, че приложенията са пряко свързани с формата. Ето защо научавайки и приложенията вашата форма п
рактически няма да се промени никога, а и никога няма да я забравите. Що се касае до туейшоу, то знанието на приложенията ще обогати вашия „речник” на движенията и ще подобри вашите възможности в туейшоу.
Преди време аз не преподавах приложенията, тъй като това не беше интересно на моите ученици от Тайван. В един момент моите китайски ученици изпитаха лека завист, когато чуждестранните ми ученици идваха на семинар в Тайван, свързан с приложенията. Те ми казаха: „Учителю, вие преподавате приложенията на чужденците, а на нас – не…Ние желаем такива семинари и с нас!” Аз отговарях: „В момента, в който започнах записването за семинар, свързан с приложенията, никой от вас не се записа. Когато се запишете, ще проведа семинар и с вас”. В резултат на това се записаха 50 човека. Така започнах семинарите по приложенията и всички бяха доволни. Защо бяха доволни? Защото китайците вече се стремяха да не изостават и да догонват непрекъснато чужденците, които знаеха повече от тях. Това ми помогна, минаха и 12 години, откакто написах своята първа книга и практически всички желаят да изучават приложенията, а и започнах втората си книга, свързана вече с приложенията и правя всичко възможно да я завърша бързо. Стана ми много интересно да пиша. И не трябва да чакам още 12 години, за да излезе втората книга. Тя ще се появи доста скоро.
9. Символът на тайдзи доста често може да го видим в различни списания, книги, дори и върху дрехите. Има варианти, при които черната страна е разположена ту от дясно ту от ляво. Съществува ли единствен вариант на изображение и кой е именно той? И може ли да съществуват различни изображения с различни значения и какви са именно те?
– Всичките тези изображения се явяват правилни и приемливи. Човек идва от Небитието (УДЗИ). Ин и Ян са родени от Небитието, това определя съществуването на Тайдзи. ”Емблемата” тайдзи символизира и живота на човека на земята. Ако черната „рибка” е разположена от дясната страна, а нейната глава е на върха и гледа на ляво, то това е тайдзи- Ин, асоцииращ се с женското начало. Ако е обратното-„рибката” е разположена от лявата страна и главата й е долу и гледа надясно, то това е тайдзи –Ян, асоцииращ се с мъжкото начало. За да е понятно то: Ако, тайдзи се движи по часовниковата стрелка, то това е тайдзи Ян, и ако движението е обратно на часовниковата стрелка то това е тайдзи Ин. Така всяка посока на движение е правилна…
10. Съществува „скритата традиция” на школата Ян и стил на школата Ян предназначен за широкия кръг от практикуващи.Съществуват ли различия между тях, особено що се касае до приложенията и формите? В какво се заключават те?
–В скритата традиция всяко движение се ипълнява и в двете страни, както на дясно, така и на ляво. Например, ако в първата част на формата някои от движенията ги изпълняваме само на ляво или на дясно, то тези движения в другите части на формата се изпълняват на обратната страна. Това се прави, за да се подобри координацията във всички страни, да се развие и дясната и лявата страна на нашето тяло. Така ние усвояваме тайдзи в своята пълнота.
А що се отнася до съвременните школи на стил Ян, то при тях се изпълнява половин тайдзи, защото се използва само едната страна. Като например движението „да хванеш птичката за опашката” се изпълнява само на дясната страна и забележете това е значителна разлика. Движенията в „скритата традиция” се изпълняват по кръговата или спиралната траектория. И именно благодарение на спиралата може да се придобие пластичност и плавност на движенията. В съвременния стил движенията описват само полукръг, ето защо те не са и така плавни, а целта е всички части на тялото да се движат в кръг. Как да се постигне това? Използавйки спиралата! Като горната, така и долната част на тялото трябва да описват кръг. А, за да се съединят тези два кръга трябва да се използва спиралата. Така се получава „скритата традиция” Ян. В съвременния стил тези два кръга са съединени с права линия…, а в стил Чън енергията се генерира така сякаш се изтегля копринена нишка от пашкул.
11.Как трябва да тернираме тайдзи така, че да се удържи победа по време на схватка, от която зависи собствения ни живот? Или с други думи да умеем да се защитаваме от един или повече противници с или без оръжие, при условие, че да се избегне конфликтът е невъзможно?
– Трябва да се знаят следните неща: на първо място, дали вие тренирате правилно, второ, вашите възможности зависят от времето, което сте отделяли за тренировки и трето, вашия опит. Трябва да знаете, че едва ли можете да подобрите вашето кунг фу, ако по цял ден разбивате камъни и тичате до изтощение. За това да достигнете такова майсторство, че да победите един или няколко противници, трябва много да практикувате формата. Освен това вие трябва да развивате вашата Ци енергия, която трябва да се засили, до такава степен, че заедно с практикуването на формата да се подобрят и вашите бойни умения. Аз мога да не се движа въобще и вие дори да искате да ме ударите с юмрук, просто ще отлетите от мен. Вие също ще отлетите от мен, ако аз дори съвсем лекичко ви блъсна. Същото ще се случи с вас, ако решите да ме ударите с крак. Вие никога няма да придобиете добри резултати, ако използвате само външна сила. За това трябва да умеете да използвате вашата вътрешна енергия.
Също така вашите умения и майсторство (кунг фу) зависят от времето, прекарано в подготовка. Всеки от вас може да достигне такова ниво, ако правилно практикува и всичко дава от себе си. Вие разбира се може да трупате мускули, да тичате или да практикувате сабята например, но това няма да доведе на практика до добри резултати.
В нашия стил за развитието на вътрешната енергия Ци трябва да се изпълняват упражнения с пръчка. За развитие на своята вътрешна енергия трябва да се използват нашите крака и кръста. Ако у вас няма вътрешна енергия и вие не използвате своите крака и кръста, ще бъде безмислено да вземате в ръцете си каквато и да е пръчка (палка). Целта на упражнението с пръчката се заключава в това да се работи добре и да се укрепва кръстът и краката, а от своя страна да се развива вътрешната сила, за да може да се освобождава. Тези упражнения развиват и укрепват вашето кунг фу. Именно заниманията с пръчката ви позволяват да достигнете такова равнище, когато от вас ще отскачат всички, които нанасят удари с всякаква сила.
В началото трябва да практикувате с тояга, чиято дължина е 3.65 м., а след това и с дължина 4 м… Занимавайки се всеки ден до пълно изтощение, достигайки такова майсторство, че когато хванете тоягата да няма никакво усещане за това, че има нещо в ръцете ви. И не трябва да тичате, не трябва да чупите нищо, не трябва да се занимавате с тежка атлетика, защото по този начин вие ще навредите на собствените си органи. Занимавайки се с подобни неща вие може да натрупате огромни мускули и прекратявайки заниманията тези мускули просто ще изчезнат. Развивайки вашата Ци, тренирайки с тоягата и практикувайки формата – вие може да подобрите своето майсторство!
12. Запознавайки се с историята на вашия живот, аз разбрах, че ви се е наложило да преодолявате много тежки изпитания. Може ли да споделите с нас уроците, които сте научили? Каква е философията ви за живота и какво е главното за Вас в този живот?
– Аз имам една вяра и не бягам от една религия в друга, будисти или католици – всичко е едно и се вярва в едно и също – в Бог. Ако нещо не се е получило във вашия живот, не трябва да упреквате Всевишния, трябва да продължите да вярвате. Вашата Вяра трябва винаги да я има у вас. Аз правя само това, което считам за правилно, и в което съм уверен и обратното- не правя това, в което не съм уверен и считам за неправилно. Дали са били лоши или добри времена, за мен е все тая, аз продължавам да живея. Главното в този живот е да продължаваме да се радваме на всеки един ден! И аз се чувствам щастлив и ме очакват все по
хубави дни и занапред. Аз искам да ви разкажа как да станете добри преподаватели, а понеже вие сте точно такива, то за вас ще бъде интересно. Когато аз пристигнах в Тайван, моя приятел по заниманията с тайдзи Zheng Man Qing ме превъзхождаше и всички мислеха, че той е много добър майстор. За мен смятаха, че моето кунг фу не е добро, това беше мнението и на самия Zheng Man Qing . Но станеше ли дума за преподаване, то хората считаха, че добрият учител съм именно аз. Следователно работата се свежда не толкова до вашето кунг фу. Може би кунг фу-то на Zheng Man Qing беше добро, но като преподавател той доста се затрудняваше. И ако нямаше време, той въобще нямаше и да се занимава с това да преподава. Той не зпочваше заниманията, докато всички ученици не се съберат в залата и напускаше залата, когато занятията все още не бяха завършили. Той не оставяше време на учениците да му задават въпроси. Те отиваха в неговия дом да побеседват, а често и това бе доста трудно, не че той бе лош човек, а че проблемът беше неговата съпруга. Много суров човек беше тя! Така при него беше доста трудно да се учи. При мен беше друго. Преди занимания всички можеха да ме намерят в залата, дори когато и учениците не се бяха събрали, дори след заниманията, когато дори някои ученици са си вече по домовете, аз оставах все още в залата. Когато у учениците възникваха въпроси, то те лесно ме откриваха и ми ги задаваха. Накратко, не трябва да се изискава от учителя някакво велико кунг фу, а трябва да се изисква едно добро преподаване, чрез което ученикът да се научи и да получи добри познания и опит.
13.Много се твърди, че по време на сексуалната активност заедно със загубата на своята дзин енергия (в случая спермата), мъжете губят и своята Ци енергия, а своята сексуална енергия те могат да я превърнат в Ци, а Ци в Шън (Духовната енергия), ако се медитира. Съществува ли пряка връзка между сексуалната енергия и Ци? И може ли по време на сексуалния контакт да не се пилее своята Ци енергия?
– Това е много важен въпрос за тези, които се занимават с тайдзи! Сексуалният живот е много важна тема за мъжете след 50 и за жените след 45- годишна възраст. Сексът ще ви е от полза, ако вие се занимавате с него по необходимост и най-вече, ако сте влюбени. В такъв случай вие не само, че няма да губите Ци, но и ще я натрупвате и обратното вие ще губите Ци, ако заниманията със секс са самоцелни. Това касае както жените, така и мъжете. Хората в преклонна възраст, за които сексуалният живот е просто необходим, трябва да бъдат по предпазливи в своите връзки. Не трябва да има напрежение и злоупотреба със своите сексуални способности! А що се отнася до Ци, то тя не оказва голям ефект за подобряване на вашата сексуална активност. За нас, натрупването на Ци е един вид „гориво” за организма. Вие едва ли ще придобиете някакви по- особени способности, ако преди всеки сексуален подвиг се занимавате с медитация. Не трябва да си губите главите и да се опитвате да надскачате себе си. Изпълнявайки тези простички условия, вашето здраве няма да пострада. И обратното, ако вие се опитвате да надскачате вашите собствени възможности, то това ще бъде във вреда на вашето здраве. Адептите на тайдзи не трябва да забравят за важността, свързана с „подхранването” на организма си. Дзин енергията е важна, както за жените, така и за мъжете. Ние трябва да подхранваме Дзин, която идва чрез кръвта. Ако вие искате вашето здраве да се подобрява, то вашите бели и червени кръвни телца трябва нормално да се развиват. Ако темата за вас е интересна и искате да научите повече, то трябва да преминете церемонията на инициацията и тогава мога да ви обуча на няколко техники.
14. Може ли да ни обясните каква е разликата между Baishi и Ketou (Ketou – ритуален поклон пред учителя, Baishi – церемония на посвещение на ученика)?
– На практика между Ketou и Baishi, няма никаква връзка. Ketou няма никакво значение, ако вие не сте минали обряда на инициация. Преминавайки през церемонията на посвещението, вие получавате нови знания. Именно по време на Baishi учителя предава свойте познания. А когато правите Ketou, вие показвате своето уважение пред учителя. Това е свидетелство за вашата вежливост. И именно за това се прави поклон по време на церемонията на посвещение. За едни Ketou означава много, но за други не е така важно. Вие всички се явявате мои ученици, но не сте задължени да ми се кланяте. Трябва да ви е известно, че в даоизма има много секрети, които се разкриват само чрез посвещение. И ако вие станете мои ученици, не в областа на тайдзи, а в областта на даоизма и ако ми се поклоните, то аз мога да ви предам моите познания. Поклонът, който вие правите пред мен, е поклон чрез мен към Бог. В даоизма има такъв израз: ”Небесните секрети не трябва да се разкриват”. Ето защо, само след като направите Ketou, аз мога да ви разкрия тези секрети. Тези, които правят Baishi не са длъжни да правят Ketou. Церемонията по посвещение в даоизма, няма нищо общо с церемонията в тайдзи. Ketou се явява проява на уважение и признание към своя учител, а Baishi – означава, че желаете да получите знания от него .
15. Защо повдигаме петата на крака по време на знаимания?
– Това го правим с цел да се тренират краката. Когато отпускаме своя крак, той е Ин, а когато се повдига, е Ян. Това от своя страна помага да се избегне една коварна болест, каквато е двойното натоварване.
16. Вярвате ли в реинкарнацията?
– Вярвам, но да се прераждат могат само привържениците на Дао. В Индия, в Тибет, в Монголия се покланят на живия Буда. Умирайки, той отново се преражда в друго тяло. В даоизма реинкарнацията означава, че вие не сте достигнали своята цел, и че имате още дела на тази земя. С други думи ние се прераждаме, за да продължим своя незавършен път. Най- високото ниво, до което може да се достигне в даоизма – това е повече да не се завръщаме, да не се прераждаме, което ще рече, че сме постигнали безсмъртие. Католиците в този случай говорят за попадане в рая, даосите говорят за достигане на безсмъртие. Понякога може да срещнете хора, които помнят всичко, което са правили и изучавали в свои предишни животи, а в настоящото си пребиваване те използват своя опит и знания. Такива хора се срещат доста рядко и те са единици. Да, аз вярвам в реинкарнацията.
