ТАЙДЗИ…ТАЙ ЧИ…Боксът на Великия предел…
ТАЙДЗИЦЮАН, известно още като ТАЙ ЧИ ЧУАН или ТАЙ ДЗИ /ТАЙ ЧИ/, е Вътрешно бойно изкуство с хилядолетна история, преминало през Времето и Пространството, дарено на древните китайци от Великите посветени. Майстор Ян Лучан казва за ТАЙДЗИЦЮАН, че това е …”Небесният път, донесен от Безсмъртните на Земята” …Това е изкуство, което може да се практикува, както в своя боен аспект, така и като енергийна система за вътрешна хармония между духа и тялото.
…Тай Чи е състояние на динамична форма на медитация. Много хора го възприемат като вид гимнастика, но тази ”гимнастика” оказва такова благотворно влияние върху човешкото тяло и психика, както никоя друга гимнастика или вид спорт. Тайната на това влияние се корени в движенията и работата с вътрешната енергия на човека. Движенията са бавни и равномерни, без напрежение. Съвършенството зависи не от физическата сила и грубото външно усилие, а от вътрешното съзнание и мисъл.
Въведение във Вътрешното – Джан Джуан
Разговор за стоящата медитация с Майстор Ян Дзюн
Превод от английски език Ирина Гераскова
Редакция Силви Велев
Преди години, чух Ян Лаошъ да говори за стоящата медитация по време на урок. Той наблегна на нейната значимост, но не даде много подробности. Вслушвайки се в съвета му, аз започнах своята практика с малкото знание, което имах. Бидейки млад и амбициозен, веднага стартирах с тридесет минути. Нагласих алармата на часовника си и започнах това, което беше най-болезнения половин час от живота ми. Не знаех това, че да държиш часовник близо до себе си е форма на изтезание. Времето сякаш беше спряло. Скоро краката ми започнаха да горят, пот започна да тече от цялото ми тяло капейки по дървения под на апартамента ми. Дъхът ми се беше качил в гърлото ми и не искаше да слезе надолу… Нищо, което правех можеше да ми помогне да наглася стойката си така, че да се чувствам удобно или естествено. Когато тридесетте минути изтекоха, аз се разтреперих неудържимо. Краката ми се бяха вдървили, всички стави в тялото ми ме боляха от дългото стоене в тази позиция. Постепенно, след много години, практикуването на джан джуан стана много по-лесно и удобно и се промени от нещо, от което изпитвах ужас в нещо, което правя с удоволствие всяка сутрин. Моята история е пример как да не започвате практикуването на джан джуан. По-долу Ян Лаошъ отговаря на въпроси относно значението на баланса между вътрешната енергия и външната позиция. Ако започнете да го практикувате малко по малко и постепенно да увеличавате времето, когато се почувствате удобно, е много по-вероятно да започнете да го правите постоянно.
