Моите  възгледи за СЛУШАЩАТА ЕНЕРГИЯ/тин дзин/ и РАЗБИРАЩАТА ЕНЕРГИЯ/дун дзин/  в ТАЙДЗИЦЮАН

 

   

Майстор Джун Джъншан

Втора част

 

  В тайдзицюан човешкото тяло е като топка. При покой или движение няма слабост. Също така няма изпъкналост, вдлъбнатина или пробиви. Няма празнота или скованост, няма накланяне на една страна, няма повторение, няма край. В твърдото се съдържа меко и в мекото – твърдо. Има отваряне в затварянето и затваряне в отварянето, празно в пълното и пълно в празното, ин в ян и ян в ин.

Моите възгледи за СЛУШАЩАТА ЕНЕРГИЯ/тин дзин/ и РАЗБИРАЩАТА ЕНЕРГИЯ/дун дзин/ при Бутащи ръце в ТАЙДЗИЦЮАН

 

 Джун Джъншан

 Първа част

 

  В трактата за Тайдзи Уан Дзунюе ясно е очертал пътя за постигане на високо ниво в тайдзицюан: „Усвоявайки практиката на това бойно изкуство, човек постепенно добива „разбираща енергия” (дун дзин); а чрез разбирането на енергията може да се постигне дълбока мъдрост (шън мин)”. Оттук следва, че „разбиращата енергия” е важен етап в тайдзицюан. Всъщност измежду всички бойни изкуства единствено тайдзицюан смята „разбиращата енергия” за най-високо ниво на познание. Ако практикуваш „бутащи ръце” без нея, не прилагаш правилно принципите на тайдзицюан. Основният принцип е да следваш движенията на опонента: „Ако той се извива, и ти се извиваш, ако той се отдръпва, ти се протягаш.” Тук главното е да откриваш измененията и да реагираш съответно: „Ако познаваш противника и себе си, можеш да спечелиш сто битки”.

                                                                                                         

                       

 

ЧАСТ 1

ЗЕМЯ

1.                                         
yu4 bei4
ю бей
Подготовка

2.                                         起式
qi3 shi4
ци шъ

Избор на времето и направлението за практика по Цигун  (氣功)
Мо Уъндан
превод от руски С. Велев

В Древен Китай,  когато хората не са имали часовници, времето се е измервало в т. нар. шъчън- и. Един шъчън се е равнявал на 2 часа. Следователно, едно денонощие се е разделяло на 12 шъчън-а:  дзишъ (23:00 - 01:00), чоушъ (01:00 - 03:00), иншъ (03:00 - 05.00), маошъ (05:00 - 07:00), чъншъ (07:00 -09:00), сишъ (09:00 - 11:00), ушъ (11:00 - 13:00), вейшъ (13:00 - 15:00), шъньшъ (15:00 - 17:00), юшъ (17:00 - 19:00), сюйшъ (19:00 - 21:00) и хайшъ (21:00 - 23:00). Периодите -  дзишъ, чоушъ, иншъ, маошъ, чъншъ и сишъ съответстват на мъжкото начало –Ян(). В този отрязък от време  Ян  е в подем. Останалите  шест шъчън-а:  ушъ, уейшъ, шъншъ, юшъ, сюейшъ и хайшъ, се отнасят към женското начало – Ин(). В този период от време ян намалява, а ин  нараства.

 Фамилен Ян стил на ТАЙДЗИ - ФОРМА С МЕЧ /67 ПОЗИЦИИ/

 

имена

 

1. 预备势

Yu bei shi

Ю бей шъ

Подготовка

2. 起势

Qi shi

Ци шъ

Начална форма

3.  三环套月

San huan tao yue

Сан хуан тао юе

Три пръстена обгръщат Луната

4. 魁星势

Kui xing shi

Куи син шъ

Форма „Куисин”

Куей Син е първата звезда от съзвездието Голяма мечка, почитана като

божество, гений на литературата. Може да означава и “Мечка” (като съзвездие).

Тайдзицюан е изграден върху принципите на И Дзин („Книга на промените”) и Учението за Дао представено   в „ДаоДъДзин” на ЛаоДзъ. Нарича се „вътрешно бойно изкуство” поради това, че е основано върху китайската традиция, а не върху „външните”, привнесени будистки традиции, върху които почиват външните стилове на Ушу, например шаолинските, а също така, че се поставя акцент върху работата с вътрешната енергия.

Основен принцип в даоизма е Естествеността, следване на есстествените закони на Вселената. От „И Дзин” се възприема схемата на Великия предел и Осемте триграми. В Тайдзицюан осемте триграми отговарят на осемте основни психофизически сили – пън (отражение – външната сила на формата) – циен (небе), лю (отвеждане) – на кун (земя), дзи (преса) – на кан (вода), као (удар с рамо) – на гън (планина), лие (разцепване, разделяне) – на джън (гръм), джоу (удар с лакът) – на дуей (езеро), цай (засаждане, сила надолу) – на сюн (вятър), ан (бутане) – на ли (огън). Тези триграми отговарят на силите във формата по метода на подреждане Хуо Тиен - „Предишни небеса”.

Официалната теза възприема за основател на това бойно изкуство полулегендарния даоистки монах Джан Санфън  12 век.

Най-ранният от известните учители, преподавали бойно изкуство с името тайдзицюан, бил Чън Линси, пришълец от окръг Шъсиен, провинция Анхуей. Бойното изкуство на свой ред, той получил от Хан Гунюе, сведения за когото не са запазени. Що се касае до самия Чън Линси, то той бил реална и доста известна личност в периода на Южните и Северни династии (Нан-Бей), по времето на династия Лян (502 - 557).Този човек, освен че сам е практикувал тайдзицюан, но е и обучавал целия команден и редови състав на подчинените му отряди от местната самоотбрана. По време на метежа Хоу Дзин, когато цялата провинция Анхуей била изпепелена, само окръгът Шъсиен останал недокоснат, тъй като метежниците знаели за превъзходното бойно изкуство на тамошните бойци и не смеели да приближат. Впоследствие, лянският император Юан-ди, назначил Чън Линси за началник на целия окръг Шъджоу. В продължение на няколко династии до династия Южна Сун (1127-1279), изкуството тайдзицюан се предавало в рода на Чън Линси, докато не стигнало потомъка му Чън Би, също много известен в цялата област човек.

Най-известни стилове са Чън, Ян, У, У/Хао/, Сун, които носят имената на фамилиите, в които те първоначално започват да се практикуват, а също така и Удан, който идва от манастира Удан, средище на даоистките монаси, които практикуват и до наши дни.  

От тези стилове най-популярен е стилът Ян, който се практикува от милиони хора, и се отличава с плавни движения. Използва се повече за медитация, но не бива да се пренебрегват бойните му аспекти.

Чън стил се отличава с използването на по-експлозивна сила фа дзин и е изграден изцяло върху принципите на Чансъдзин ("Енергия на копринената нишка”). Движенията са спираловидни.

Въпреки различията си, всички стилове са подчинени на едни и същи принципи на формата.

Цигун или чигун, (в превод от китайски — работа/гун/ с ци или чи на кит.ез.- енергия) е древна китайска система от движения и дихателни упражнения. Чигун задвижва енергията в тялото и подобрява цялостното здраве на организма. Макар, че чигун често е отнасян към бойните изкуства или тайчи разликата е, че движенията на чигун са всъщност преди всичко фокусирани върху вътрешната енергия Чи.

Чигун има повече от 10 000 стила и над 200 милиона души по света, които го практикуват. Сред причините за популярността са: 1) постигане на сила, подобряване на здравето , 2) получаване на умения за работа с чи, например за създаване на лечителски умения, 3) Постигане на Дао създаване на  връзка с Бог и  природата 

Цигун е описан в „Хуанди Нейдзин” — Наръчник по вътрешна медицина на Жълтия Император, който е най-старият трактат в Китай, посветен на медицината. Смята се, че е написан през  Периода на Воюващите Царства. 

Разговор с Майстор Ян Дзюн, 5-та генерация и глава на фамилията Ян

Според теорията на Тайдзицюан, процесът на обучение и запомнянето на техниките е Ин, съживяването им чрез бутащи ръце е Ян. Книгата на Ян Чънфу говори така за този Ин/Ян процес: тялото ви запомня техниките, а бутащите ръце ги активират за живата им употреба. Тайдзицюан не е само в заучаването на формата, това е само половината, добрият практикуващ Тайдзи винаги обединява Ин и Ян. Това е Дао на изучаването на Тайдзи.

Дейв Барет: Искам да започна разговора ни относно изучаването на Тайдзи като Ви попитам за значението на етиката и уважението в учебния процес.

Ян Дзюн: В Китай имаме поговорка, която казва, че “дъ” или моралът (б. прев. – авторът има предвид “морал” като част от ценностите) идва в началото. Уважението се печели не чрез технически умения, а чрез етично поведение. Техниките на Ян Чънфу например, са били добри, но неговият успех се е основавал на характера му. Той е бил благ и уравновесен и това му е спечелило много последователи. Дядо ми /Ян Джъндуо/ е много уважаван също поради моралното си държание и начина, по който той се отнася с другите хора, практикуващи бойни изкуства.

Уан Яннин е  майстор по тайдзи,  който заедно с  майстор Джън Ман Дзин се установява в Тайван…Отговорите на тези въпроси  са доста интересни и показват разнообразието на гледните точки, свързани с философията и практиката по тайдзи…

(превод от руски С. Велев)

Отговори на въпроси, зададени на майстор Уан Яннин по време на различни семинари

1.Обяснете как трябва да диша преподавателят, когато трябва да се обозначи вдишването и издишането, като се използват звуците  ХЪН – ХАА?

–Отговорът на този въпрос не е сложен. Но  не можете да отговорите веднага на него,  ако преди това не сте преподавали.  Сред вас има много Учители,  но тук съществува един малък секрет,  който аз ще ви разкрия.  И така,  при вас почти никога не се получава звука ХЪН при  вдишване. Какво да направим?  Кога трябва да направим вдишването? Преди всичко трябва да разделим два момента – това е дишането до и след  завуците ХЪН и ХАА.
Преди да произнесем звука ХЪН, трябва в началото бързо да вдишаме през носа или устата, все едно, че ще се потопим за по- дълго под водата. Вдишвате  и при издишване произнасяте звука ХЪН. Но, как ще произнесем звука ХАА при положение, че не ни стига въздухът? Това става, като още един път вдишваме  и на издишване произнасяме звука ХАА.
Образно и двата звука се произнасят при издишване. Но преди всеки звук трябва да се прави бързо вдишване. И именно при такова дишане се избягва усещането за недостиг на въздух. Вашите звуци трябва да бъдат гръмки,  да се усеща тяхната мощ. 

Уважаеми приятели, ще ви представя една поредица легендарни  майстори по тайчи –  техни интересни практически  наставления, отговори на въпроси, задавани по време на срещите с тях, исторически събития, свързани с развитието на тайчи.

Майстор Ян Джъндуо

 

От  Родословното дърво на фамилията Ян може да видите генеалогията на всеки един представител.

Майстор Ян Джъндуо е роден през 1926 година, като от 6-годишна възраст започва изучаването на тайчи с баща си Ян Чънфу и по-големите си братя. Учи упорито и достига до едно дълбоко и съществено познание за тайчи. Неговите ученици го познават като толерантен, чистосърдечен и честен,  винаги  внимателен и търпелив в преподаването на тайчи. Скромен и непретенциозен като баща си, Ян Джънду печели уважението на всички  практикуващи Ян стил на Тайчи. Носейки в себе си стремежа на предците  си, той се отдава на популяризирането и разпространението на тайчи, не само в Китай, но и в останалите страни по света. От началото на 1960 година живее в Тайюан, провинция Шанси, където преподава. През 1982 година той основава Ян Стил Тайдзицюан Асоциация на провинция Шанси. В  момента членовете на асоциацията наброяват десетки хиляди. Участва  в многобройни  семинари из целия свят, а неговият внук – майстор Ян Дзюн продължава тази традиция…

Ян Джъндуо

Няколко важни положения, касаещи тайдзицюан на фамилията Ян

1. Отпускане (Разхлабванe)

Не е трудно да се разбере буквално думата ”отпускане”. Тази дума има две значения: първо – „изчистване” на ума, т. е. премахване на всички мисли и концентрация на ума, свързана с изпълнението на тайдзицюан; второ – отпускане или разхлабване на цялото тяло и отстраняване на всякакво напрежение вътре в него. Второто значение предизвиква някои погрешни представи в много ученици, които считат, че разхлабването е пълното отсъствие на всякаква сила и проява на един вид физическа слабост. 

Уважаеми приятели,

Представям ви и останалата част от въпросите и отговорите на майстор Уан Яннин. Лично за мен интересен беше въпросът,  свързан с историята на Ян стила на тайдзи. Тъй като аз самият следвам и преподавам фамилния стил Ян по линията: Ян Чънфу – Ян Джъндуо – Ян Дзюн (може да проследите Родословното дърво на фамилията Ян), то съвсем безпристрастно направих превода максимално точно. За запознатите с различните версии за възникването и развитието на стила, това няма да е нещо ново. Още повече, че има практикуващи, които следват линията, представена от майстор Уан Яннин (различна от горепосочената следвана от мен).

Запазването на традицията  е доста сложно нещо, като се има предвид, че тя се пренася извън границите на нейното  зараждане,  заедно с нейните  носители. Може да се досетите, че с течение на времето, поколение след поколение, истинският  корен на дадената традиция ще е доста „изтънял”, ако не дори и прекъснат при определени условия, така, че въобще не може и дума да става за запазване на традицията в своя първоначален вид.

1. Енергията на върха на главата трябва да бъде лека и чувствителна

Енергията на върха на главата означава, че главата трябва да се държи изправена, така, че Духът (Шън) да може да достига върха на главата. Не  трябва да се прилага сила. Ако се използва сила, задната част на шията ще бъде напрегната, така че кръвта и Ци не могат да циркулират. Трябва да има усещането за лека чувствителност и естественост. Без тази лека и чувствителна енергия на върха на главата, Духът няма да може да се издигне.

2. Отпуснете гърдите и повдигнете гърба

Да отпуснете гърдите означава, че гръдната клетка трябва да бъде малко изтеглена напред, за да може Ци свободно да се спусне в Дан-тиен. Трябва де се избягва разширяването на гърдите, тъй като при него Ци се спира в гърдите, което от своя страна води до тежест в горната част, и тогава долната част на тялото плува, а в краката го няма коренът. Да се повдигне гърба означава, че Ци прилепва към гърба. Ако можете да отпуснете гърдите, то гърбът се повдига естесвено. Ако можете да повдигнете гърба, силата излиза от гърба естесвено и можете лесно да победите противника.

Bulgarian English

ПРАКТИКА / ГРАФИК

КАЛЕНДАР

<<  Май 2024  >>
 По  Вт  Ср  Че  Пе  Съ  Не 
    1  2  3  4  5
  6  7  8  9101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

СОЦИАЛНИ МРЕЖИ

Submit to FacebookSubmit to Google Plus Submit to TwitterSubmit to Facebook Submit to Facebook