Моите възгледи за СЛУШАЩАТА ЕНЕРГИЯ/тин дзин/ и РАЗБИРАЩАТА ЕНЕРГИЯ/дун дзин/ при Бутащи ръце в ТАЙДЗИЦЮАН
Джун Джъншан
Първа част
В трактата за Тайдзи Уан Дзунюе ясно е очертал пътя за постигане на високо ниво в тайдзицюан: „Усвоявайки практиката на това бойно изкуство, човек постепенно добива „разбираща енергия” (дун дзин); а чрез разбирането на енергията може да се постигне дълбока мъдрост (шън мин)”. Оттук следва, че „разбиращата енергия” е важен етап в тайдзицюан. Всъщност измежду всички бойни изкуства единствено тайдзицюан смята „разбиращата енергия” за най-високо ниво на познание. Ако практикуваш „бутащи ръце” без нея, не прилагаш правилно принципите на тайдзицюан. Основният принцип е да следваш движенията на опонента: „Ако той се извива, и ти се извиваш, ако той се отдръпва, ти се протягаш.” Тук главното е да откриваш измененията и да реагираш съответно: „Ако познаваш противника и себе си, можеш да спечелиш сто битки”.
За да прилагаш принципите на тайдзицюан по време на „бутащи ръце”, трябва да разбираш и себе си, и опонента. Първото условие, за да спечелиш схватката, е да прецениш правилно енергията на противника. Осъществявайки контакт с него, можеш да прецениш посоката, скоростта и силата на движенията му. Това се нарича „слушаща енергия” (тин дзин). Щом веднъж си преценил намеренията и посоката на движенията му, можеш да избереш стратегия за отбрана или нападение и да обуздаеш противника още преди да е предприел движение. Това се нарича „разбираща енергия”. Тя се основава на прилепването и поддаването. В гореспоменатия трактат за Тайдзи откриваме следния ред: „Да се прилепваш значи да поддаваш, да поддаваш значи да се прилепваш”. Когато опонента е твърд, а аз съм мек, това е поддаване. Когато следвам опонента и той се движи назад, това се нарича прилепване. Когато той бута с голяма сила, аз се свързвам с кръгообразно движение. Така не само променям посоката му, но и не допускам да бъда контролиран от неговата енергия. Това се нарича поддаване. То означава да неутрализираш енергията на опонента с мекота. Да се прилепваш означава да извоюваш контрол. Когато следвам опонента и неговата тежест е назад, упражнявам контрол над него. Когато съм в благоприятна позиция, мога да поема инициативата и да упражня контрол. Това се нарича „следване” (шун). Обратно, ако опонента ми има предимство и владее ситуацията, аз ще бъда избутан и моята тежест ще се наклони назад.
За да извоюваме благоприятна позиция, събираме информация и взимаме решения, като използваме Прилепване, Свързване, Присъединяване и Следване. Това може да се нарече и „прикрепяне”. Прилагай пълноценно прикрепящата дзин, за да възприемеш движенията и енергията на опонента, сякаш лепиш някакви материали или сглобяваш механизми. Щом осъществиш контакт, следвай движенията на опонента си, за да се наклониш или протегнеш с кръгообразни движения. Използвай отстъпващата дзин, за да се балансираш и да откриеш намеренията на опонента. Реагирай съобразно с това и неутрализирай неговата дзин.
В процеса на прилепване не се отделяй и не се съпротивлявай. Когато опонента пропусне целта, той или ще продължи настъплението си, или ще се отдръпне. При всички случаи ще промени центъра си. В този момент имаш шанс да нарушиш баланса му. Прилагайки техниките на прикрепянето и поддаването, можеш да обуздаеш твърдостта с мекота и да неутрализираш голяма сила с малка енергия. По този начин слаб човек може да надделее над силен опонент. Тук ключовият момент е: „Не се отделяй и не се съпротивлявай”. Използвай прикрепящата дзин и поддаващата енергия, за да „опознаеш противника и себе си”. Да поемеш контрол над ситуацията е това, което наричаме „разбираща дзин”.
„Да се прилепваш означава да поддаваш. Да поддаваш означава да се прилепваш. Неутрализирането води до контрол, контролът е следствие от неутрализирането. Да неутрализираш означава да вземеш под контрол”. Прилепване/поддаване и неутрализиране/контрол – това са причинно-следствени връзки. Ако неутрализираме, без да добием контрол, или обратно, не сме в състояние да победим своя опонент. Това се получава, ако не можеш лесно да прехвърлиш тежестта си от единия крак на другия, ако си твърде неповратлив, твърде скован, за да неутрализираш, или твърде бавен в реакциите си. Когато отпускаш прекалено голяма част от тежестта си върху едната страна и не предоставяш достатъчно енергия, за да поддържаш равновесие, можеш само да следваш опонента си, но не и да го контролираш. Основната причина е, че е нарушена връзката между прилепването и поддаването, поради което ин и ян не са в хармония. Ако разбираш опонента си, но не и себе си, значи не разбираш дзин и не ще можеш системно и неотклонно да откриваш неговия център.
Трактатът за Тайдзи изтъква: „Ин съдържа ян, ян съдържа ин. Ин и ян взаимно се подпомагат и изменят. Ако разбираш това, значи си проумял дзин”. В тайдзицюан ин и ян представляват противоположни обекти/ситуации. Например: предно/задно, ляво/дясно, вътрешно/външно, вдишване/издишване, натрупване/излъчване, празно/пълно, твърдо/меко, отворено/затворено и т. н. Ин и ян се противопоставят и същевременно взаимно се допълват. Те трябва да съществуват съвместно. Например, трябва да вдишаме, преди да издишаме, да натрупаме енергия, преди да я излъчим експлозивно, и т. н. Предно, ляво, външно, издишване, излъчване, пълно, твърдо, отворено – всичко това е ян. Задно, дясно, вътрешно, вдишване, натрупване, празно, меко, затворено – това е ин.